Глад

През 19-ти век в столицата на Норвегия, един млад автор скита по улиците на мизерния град, търсейки вдъхновение, докато стомахът му протестира и гладът го обхваща.

Справяйки се с многобройни трудности и принуден да пренощува под открито небе, писателят опитва да изкара малко пари за храна. Слабостта на организма му води до психологически промени, които изкривяват възприятията му за действителността, която става все по-заплашителна и хаотична.

„Глад“ е дебютният роман на норвежкия творец Кнут Хамсун. За него той получава Нобеловата награда през 1920 година.

Книгата задълбава в темите за отчуждението и самоунищожението, представяйки образа на човек, който е повлечен от сили извън неговия контрол към ръба на пропастта.

„Глад“ представлява важна точка в историята на западноевропейската литература и служи като вдъхновение за писатели като Франц Кафка, Джеймс Джойс и Албер Камю; тя достига близост до забележителните достижения на Достоевски.