История на войните 25: Кримската война 1853-1856

„Ако желаеш мир, подготви се за война.

От началото на човешката цивилизация хората водят битки - за територия, власт, ресурси, слава и убеждения. От Херодот до Сун Дзъ и Макиавели, а след това Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт велики умове от различни епохи неуморно търсят ключа към успешната война. Този ключ обаче е скрит в правилното разбиране на историята. Но историята я пишат победителите и тя увековечава техните имена – като тези на Ханибал, Александър Македонски и Наполеон... Затова е важно да разгледаме значимите битки: някои са легендарни – малък брой бойци побеждават многобройна армия; други носят поуки – цяла война може да бъде изгубена заради закъснение; трети зависят от късмета – гениална стратегия може да се провали пред проста хитрост.

***

Русия започва Кримската война (1853-1856) с ясното намерение да унищожи Османската империя и след това да придобие голяма част от нейния терен. Император Николай I (1796-1855) вярва, че няма да срещне трудности с „болния човек на Европа“, но остава разочарован в очакванията си. Срещу Русия се създава силна коалиция включително Англия, Франция и Пиемонт, а впоследствие присъединява още западноевропейски държави. На бойните полета както на сушата така и в морето се провеждат запомнящи се сражения при Балаклава, Инкерман и Севастопол; интензивността им и високият брой жертви произтичат от модерните оръжия и технологични иновации през средата на XIX век.

Така Кримската война всъщност става първата индустриална конфликтация, в която практически са тествани различни достижения във въоръжението, логистиката and медицинските услуги. Тя носи дългосрочни последствия - променя динамиката на Балканския полуостров,, реформира международната система от алианси и играе важна роля в основните политически процеси предшествали катастрофалните глобални военни конфликти през следващото столетие.“