Трябва да се разделим

Тази пиеса е последното произведение на Петер Турини, което с голяма симпатия отдава почит на драматурга Фердинанд Раймунд и неговото творчество. Сюжетът се развива през 1848 година в малък театър във Виена, където актьорите репетират известната творба на Раймунд „Селянинът милионер”, докато навън бушува революция. Осем персонажа по различен начин свързват живота си с театралния свят и реалността. Актьорите изпитват конфликти между своето художествено призвание и бурните събития около тях. Един студент, участник в революцията, намира убежище в театъра. Млада актриса опитва да му разясни тънкостите на театралното изкуство, а той от своя страна й обяснява за наближаващата революция. Разказвачът коментира динамичните събития и сменя ролите си – той е портиер на театъра, но също така императорски войник в отряд за екзекуции.

Цитат от пиесата:

Адам Холцапфел: "Упражнявахме се да разстрелваме хора на плаца. Всички доброволци трябваше да дойдат под строй и да зареждат оръжията по команда. Пред нас бяха поставени дървени пръчки с манекени от слама вместо човешки глави - тикви. Отстрани чакаха селяните със своите коли, натоварени с тикви, а горе на хълма имаше трибуна само за благородници: ерцхерцози и ерцхерцогини, висши военачалници със своите жени; всички те имаха напред налетели челюсти и странен поглед като у крава. Всеки път щом стреляхме и тиквите се спукваха, те аплодираха радостно смеейки се; земята беше покрита с купища смлени тикви – достатъчни да нахранят гладните."