Разкази с часовников механизъм

Петнайсет разказа, представящи петнайсет различни аспекта на живота в контекста на жестоката война в Босна и Херцеговина през 90-те години на XX век. На границата между реалността и фантазията, с елементи на сюрреализъм и магически реализъм, се преплитат военни картини, мечти за мирно съществуване, далечни приключения и митологични алегории, свързващи различни народи и култури. В централната част на историята стои човекът - с неговата уязвима идентичност, дълбоки вътрешни рани и усещането за личен край.

Фарук Шехич предлага мощно литературно свидетелство за последиците от войната, пронизано от нежна поезия и звука на часовник, който измерва времето - миналото срещу настоящето, живота спрямо смъртта. Това е разказ за историческата памет: „Това беше моята несъзнателна мисия: да оцелея, да разказвам истории и да пиша“.