Аз, ваксинаторът

Живко е поет, който неуморно пише, Зоран е мързеливец без опит в работата, Бай Димчо - интелектуалец на улицата, Деспина - известна с провокативното си поведение в квартала, Дарина - капризна красавица и Трендо - бизнесмен с непредсказуеми намерения. Какво може да произлезе от такава странна компания? Разбира се, един измамен план!

По време на разгара на ковид пандемията тази група решава да предлага "вълшебен" лечебен напитка. Резултатът: абсурдни ситуации и поредица от изненадващи събития, които предизвикват много смях.

„Една последна творба от Торлака. Лесно е да бъде написана, но трудно за възприемане. Най-необикновеният автор – самобитният бард на северозападния диалект и грубоватите герои с големи сърца – напусна този свят... но остава тук чрез книгите си и заразителната си душа; той имаше непреклонната воля да прави всичко по свой начин. Успяваше му това защото писаното беше отражение на мислите му; неговият толкова неочакван литературен мир оставя следа у нас. Ще ни липсва такъв човек – те са рядкост в нашето общество. Но нека се насладим на последната му забавна история, където автентичната българска предприемчивост блести свободно и която бива преодоляна само от любовта — често груба?, но искрена форма характерна за уникалните герои от Торлак. Ако пишеше на шведски вместо на своя неподражаем български стил, Юнас Юнасон нямаше да може да го задмине.“
Христо Блажев

„Последният роман на Стоян Николов-Торлака служи като достойно завещание за цялото му творчество. Аз, ваксинаторът носи усмивки и тъга едновременно; открива скритото и разкрива дълбоки истини в човешката природа със своите недодялани красоти. Това е последната история на Стоян – малцина писатели притежават подобен искрен поглед към хората около тях и техните несъвършенства. Торлака бе уникален точно в способността си да изгражда персонажи извън клишетата и предразсъдъците; добродушният сарказъм и остроумната самоирония бяха най-силните инструменти в ръцете му.“
Силвия Недкова