Clair de Lune/ На лунна светлина

Може ли да съществува връзка между „Алиса в Страната на чудесата“ и „Престъпление и наказание“? Тези произведения са публикувани почти по едно и също време – през 1865 и 1866 година, в две далечни страни: Великобритания и Русия. Докато четях „На лунна светлина“, чувствах как думите рисуват познати образи и споделени моменти от моя живот (без значение от националността), а ритмичният стил на разказвачката ме водеше през времето към преживяванията на поне три поколения от съдбовния 20-ти век. Който успее да достигне дъното – в каменоломната, не бива посрещнат с чаено парти, а получава наказание заедно с новороденото си дете (както в „Алиса“). Излизането нагоре е свързано със съвсем различен свят – разрушен, ограбен, но осветлен и озвучаван от нежната "Лунна светлина". Нейните звуци дават възможност за облекчение, откривайки човешкост даже в най-тъмните моменти, подобно на лагеристките които местят голям камък от сивата скала. Литературната алегория показва малките радости и огромното страдание; историите на фината арменка, бременната туркиня, образования българин, завистливия портиер и жестоките слуги при уж хуманния следвоенен режим представят нови персонажи във вечната морална дилема на „Престъпление и наказание“. А за тези прокудени от трите исторически катаклизма през 20-ти век книгата се явява истинско лечебно откровение както и полезен преглед на уроците непроучени до момента за 21-ви век.

Мариана Мелнишка

Каква съм? Вече сама не знам каква точно съм. Изгубена съм. Нищо не знача. Плаче ми се. Сълзите едва се удържат.
Родена в Истанбул. Дете на търговци.
Арменка. Бежанка вследствие кланета.
Студентка по право в Париж до втори курс.
Съпруга на Ал - той бе взет за разпит никога повече не се върна.
Майка на Луси - която е сред ангелите.
Майка на Зарко - който живее щастливо социалистическо семейство.
Бивш човек според сегашните определения.
Още една лагеристка работеща в кариерата.

Никоя не съм."