Невроразвитийни разстройства в детска и юношеска възраст

Интелектуален дефицит, аутизъм, езиково разстройство и обучителни проблеми, хиперактивност.

"Това, което следва, е за родители и широк кръг професионалисти (психолози, педиатри, психиатри, невролози, логопеди, педагози, общопрактикуващи лекари). Пиша за децата и юношите с невроразвитийни разстройства, родителите и семействата им с виждането, езика, разбирането и фокуса на детски психиатър от моя, надявам се, "неизчезващ вид". Събрано е повечето от това, което съм казвал на родителите в консултациите, на журналистите, дискутирал с колегите, на което съм обучавал специализантите, които са имали интерес да го чуят. В началото повече говорех на родителите. По-късно все повече и повече ги чувах и разговарях с тях. Разбираемо, пиша за децата и юношите, а бих искал и за възрастните с невроразвитийни разстройства. Мога да кажа, че най-важно е началото, но всъщност липсва част от цялото - за добро или за лошо. Така или иначе за хората с невроразвитийни разстройства публично най-експонирано е детството. Следвам моите убеждения и професионалните тенденции и разбиранията на основната медицина в областта, те не са в противоречие. Неминуемо имам своите акценти и предпочитания. Мисля, обаче, че те стоят "на място". Мисля също, че подобна книга трябва да е повече от "всекидневник" с днешна дата.

Пиша за затрудненията при разстройствата, наричани понастоящем невроразвитийни; възрастовата им еволюция; причините за възникване; подходящото родителско планиране и поведение, вида и характеристиките на професионалната помощ, която родителите и децата могат и е добре да получат. Следвайки и своята професионална насоченост, пиша най-много за интервенциите. Мисля, че написаното за родителстването на трудните деца, като тези с "хиперактивност", може да бъде полезно на всички родители. Всъщност това е книга колкото за децата, толкова и за родителите.

Благодарен съм на колегите от моята и други специалности от клиниката; на професор Надя Полнарева, без която прекрасната клиника, в която работех години, нямаше да съществува; на УМБАЛ "Александровска", която "приюти" детската психиатрия.

Надявам се написаното да звучи откровено, за нещата каквито са и каквито биха могли да бъдат, а не "конюнктурно", избягващо "горещите точки" или спестяващо неудобното."
Димитър Терзиев