Петмез

Романът „Петмез“ представлява дълбока прозаична метафора за детството, неговите тайни и нови открития.

Тази творба е едновременно весела и меланхолична – тя описва чудесата на ранните години от живота, ослепителната красота на първоначалните преживявания, но също така разглежда мрачната страна на този период – неизменната трагедия от неговото приключване.

Урошевич пише в стил, близък до магическия реализъм, изпълнен с носталгия и сарказъм.

„Да“, потвърдил авторът в интервюто си, „романът ми действително носи сантиментална носталгия по един изчезнал свят, както и известна доза ирония – към него самия и моята собствена сантименталност.“

Отзиви за „Петмез“:

„Един от най-значимите експерименти в македонската литература през последните десетилетия.“
~ Оливера Кьорвезироска

„Петмез” е роман за носталгичните чувства. И загубата. Този труд не намира аналог в македонската литература: той е блестящ, трогателен, искрен и напълно неустоим.
~ Йелена Лужина

„В романа се разкрива рядко срещана култура на спомените. Много от предметите там биха могли да намерят място в малък частен музей на паметта: кутии с копчета от рокли на лели; семейни фотографии с лица постепенно забравени; кутии със заловени светулки... Всички те са свидетелства за опити да се задържи времето или да се възстановят спомените чрез подреждане на парченцата от минали събития, безмилостно разпръснати във времето.“
~ Професор Лидия Капушевска-Дракулевска