За изкуството и литературата

„По следите на изгубеното време“ е ключова творба, която съчетава черти на класическия роман и в същото време поставя основите на модерната литература. В нея се разглеждат теми като любовта и трагедията от невъзможността да бъде споделена; социалните взаимоотношения и комичния аспект на светския живот. Но централният мотив, който свързва различните сюжетни линии, е темата за творчеството и неговата природа. Настоящето издание предлага селекция от откъси, които са фокусирани върху тази тема.

В началото на романа главният герой усеща дълбоко скрито значение зад явленията, което трябва да бъде разкрито. Неговите многобройни душевни и интелектуални изпитания му показват, че единственият начин да осветли това знание е чрез акт на творчество. Пътят към развитието му като писател най-добре се визуализира в частите относно изкуството и литературата, включени в този сборник.

Докато обсъжда театър, литература, живопис и музика, разказвачът постепенно оформя своето разбиране за природата на творческия процес и по-специално за самия писателски занаят. В заключителните части на „По следите“, той формулира своето естетическо кредо: задачата на писателя е да предаде съдържанието вече написаната книга вътре в него – да възстанови загубеното време. Най-ценният материал тук произлиза от сливането между миналото и настоящето посредством общи чувства — например вкусът на мадленка потопена в чай или стъпките по неравна настилка. Разширените сравнения служат като метафори за осветляване връзките между тези два времеви момента.

В последния раздел наречен "теоретичен", разказвачът парадоксално отбелязва: "Творба с теории напомня предмет със оставена цена." Това провокира размисъл дали романът представлява историята чийто процес наблюдаваме при четене или краят остава открит докато желаната книга все още предстои да бъде написана. Каквито и сценарии да стоят зад него обаче „По следите“ си остава незавършено произведение — първоначално замислено като трилогия то продължава да се развива без крайна форма; страниците му постоянно растат с некоригирани пасажи, а финалната дума „край“, написана малко преди смъртта на Пруст носи символично значение повече отколкото реално завършек.

Романът бил публикуван между 1913 г. до 1927 г., във седем тома (от които три посмъртно) , преиздаван многократно през годините; вторият вариант в известната поредица „Библиотека Плеядa“ днес се счита за най-достоверния . Той има над тридесет езикови преводации , някои страни имат две пълни версии направени през различни периоди . Българската аудитория притежава всичките седем тома , а отделните части имат множество варианти . Настоящият превод избрани пасажи допринася към постоянното преоткриване една от значимите книги 20-ти век .

Из Предговора към изданието