На Западния фронт нищо ново. Обратният път (ново издание)

Водихме битка срещу самите себе си, без дори да осъзнаваме! Всеки точен изстрел засягаше някой от нас. Слушай ме внимателно: младежта по света се вдигна на война и във всяка държава вярваше, че се бори за свобода! Но навсякъде я измамиха и злоупотребиха с нея; във всяка страна младите хора се бореха за интереси вместо за идеали, а куршумите ги унищожаваха. Нима не разбираш? Има само една истинска борба: тази против лъжата, половинчатостта и компромисите – срещу остарялото! – Лейтенант Лудвиг Брайер в „Обратният път” от Ерих Мария Ремарк.

Няма по-значим документ относно трагедията и абсурда на войната от историите на загиналите в нея. По-велик паметник няма от провалените животи, осакатените тела и опустошените души на оцелелите. Вече повече от сто години след началото на Първата световна война романът "На Западния фронт нищо ново" и неговото продължение "Обратният път" остават болезнено актуални, защото конфликтът в света не е спрял. Без да играе ролята на проповедник, германският автор успява да събере в тези произведения страданията на група солдати; част от тях стават жертви на ужасната машина за смърт, докато други са засегнати от духовното обездвижване следвоенно време - свят който отказва да ги приеме и който те сами не могат да разгадаят, тъй като единственото което познават още откогато били почти деца е кръвта, окопните боеве и смъртта.

„На Западния фронт нищо ново“ излиза през 1929 г., преведен е на 22 езика само за година и половина с продажби над 2.5 милиона копия. През 1931 г., Ремарк публикува продължението „Обратният път“, където описва съдбата на оцелелите след Първата световна война. И двете книги са заклеймени от режима на националсоциалистическата партия - забранени са и горени публично; самият Ремарк е принуден да напусне родината си.