Националната олимпиада по химия и опазване на околната среда (2000-2019). Национален кръг. Експеримент

Химията представлява експериментална наука, поради което експериментите са били неотменна част от първоначалните национални олимпиади по химия, провеждани през 60-те години на XX век. За учениците именно химичният експеримент е най-вълнуващият аспект при изучаването на предмета. В началото е имало експерименти не само в националния кръг, какъвто е случаят днес, а и в предходния - тогавашния регионален или окръжен кръг. Липсата на адекватни условия за работа в училищата, която с времето не се подобрила, принудила Националната комисия да ограничи експерименталната част само до националното ниво.

В момента в рамките на експеримента на националния кръг се включва единствено качественият анализ. Преди 2000 година програмата съдържаше и количествени задачи (титриметрия), но те бяха премахнати заради недостатъчната подготовка на повечето участници - малко училища разполагат с възможности за такава практика. От националната олимпиада се селектират участниците за международните средношколски състезания по химия, където България взема участие (например Международна олимпиада по химия и Менделеевска международна олимпиада).

Задачите в този сборник всъщност са идентични с тези от състезанието, но формално представяне и структурата им варират. По време на реалното състезание присъстват съдове (епруветки) със смесвания разтвори за анализ; наблюдавайки резултатите от тях, участниците правят заключения относно състава им. Тук обаче екпериментът е теоретичен - описани са нужните наблюдения за достигане до верен извод. Това може да отслабя эксперименталността донякъде - липсата на директно наблюдение опростява задачата чрез елиминиране на ненужни данни, които могат да затруднят анализа „наблюдателя“. Независимо от това форматът все пак поставя акцент върху размислите и заключенията собственост основно към "наблюдателя". Почти във всяка задача се изискват уравненията свързани с химичните реакции “при определени условия”. Тези условия главно касаят концентрацията на разтворите; когато няма конкретизиране освен това става дума за разредени разтвори със специфична концентрация според задачата - обикновено около 0.1-0.2 mol/L както често използвано при качествения анализ; понякога обаче тя може да бъде различна спрямо условиета поставени от самата задача.