Дневникът на един млад беладжия

"Не с една, а с трички вече се гордея.

Моите шестички! И една до нея

малко трудно взета, с минусче петица.

Вкъщи бдят над мене цели две орлици

и почти отличник Митето наричат.

Мойта Мери сутрин към дома не тича,

че съм станал, казва, внук на баба Койна.

Всичко вече имам аз - и обич тройна!

Именник ще бъда скоро и плете ми

втората ми баба, вечер да не дреме,

вълнени терлици със табан отдолу.

Казва: - Да не ходиш, Мите, тук на голо,

че у вас не слагат топли селски черги!

Уж модерно с плочки било, но айсберги

сякаш под краката чувстваш като стъпваш.

Майка ми за нея също се застъпва,

но терлици вече няколко оплела,

баба пак ги шари, сменя и модела.

- Златна си в ръцете, леличко добричка!

Виждам, че изплела вече си за всички.

- Нека и на Митето топли са краката!

Имен ден ще има, идва тази дата!

Право да ви кажа, мисля през октомври

този ден празнувам, но не знам кога е.

И защо ли трябва - майка ми я знае!"

Мария Панайотова