... А те прелитат нощем. Кратки измерения на болката

Тази книга, която дълго време очаквах, съдържа последния разказ, за който прекарахме около галон и половина пот. Той е финалът на цялата творба. Не бях сигурен дали ще успея да заспя по начина, по който обикновено го правя - спокоен и умиротворен. Все едно наблюдавах нещо изключително реалистично, но това не беше филм или адаптация; нямаше нищо импровизирано като сватбена кърпичка с една и съща булка... Липсваха преосмислени думи! Това бе автентично преживяване - трансформация, загуба и завръщане обратно. Сякаш стотици лични термини се бяха слели в един момент на сблъсък със смъртта - моята или нечия друга.

Не мога да направя цитати - би било необходимо да изложа историята от начало до край, но нямам моралното право на такова действие. А ако сте стигнали до този ред, вероятно вече сами сте видели всичко. Имам право поне веднъж да поздравя автора и ще продължавам да го правя докато ми омръзне - както него така и себе си. Искам да му дам своя голяма награда като негов читател вместо редактор. Изненадващо е как един писател може толкова майсторски да опише смъртта с поетични средства; той успява така убедително да предаде усещането за близост към темата… точно тук в "А те прелитат нощем". И то не само за мен - читателя - а и за мнозина други.

В книгата има страшни истории, които са изпълнени с красота. Г-н Буковски, благодаря ти за приключението! Мюрие и По също явно мълчаливо ни наблюдаваха през времето когато говорехме безкрайно... "Бързай бавно." Радвам се , че намерих сили търпеливо да изчакам новата книга.
Симеон Аспарухов