Зигмунд Фройд. Изцеление чрез духа

„Зигмунд Фройд“ е третата част от трилогията „Изцеление чрез духа“, публикувана през 1931 година. В основата на разказа на Стефан Цвайг стоят биографиите на три значими фигури: Франц Антон Месмер, Мери Бейкър-Еди и Зигмунд Фройд. Те, всеки в своя контекст и област, се опитват да намерят изцеление за тялото чрез душевни практики.

Цвайг е сред първите немски автори, които осъзнават влиянието на Фройд върху себе си и включват теми от неговото учение в своето творчество. Той дори посещава известния кабинет на „Берггасе“. Основната цел на анализа му не е просто да обяснява теориите на Фройд; много повече го интересува просветителската дейност на този лекар и той изразява admiration към силния му характер.

Биографите на Цвайг интерпретират есето като форма на самоанализ, основана върху принципите на психоанализата разработени от Фройд.