Имало едно време в България. Фотографски кодове и носталгични сюжети

Съществува една всеобхватна история на сенките, която чака да бъде разказана. В нея ще се сблъскат изчезващото с въображаемото, огледалата със сънищата, извори с изображения и фантазии с фантасмагории.

Фотографията може да бъде разглеждана като част от тази обща наредба на образите – за "призрачното, което предизвиква страх" и "следите, които остават зад себе си".

Тя носи в себе си богатството на наследството от сенки, тревожните визуални представи и стари зловещи огледала, както и магическите живописни портрети. Всичко това оформя един голям сюжет за нестабилната и неясна идентичност, която е податлива на кражби. Тази динамика поражда у нас вечна привлекателност към присъствията и отсъствията, замените и виденията.