Живот без маска

Има всякакви мързеливци, колкото искаш! – помислих си да обсъдя с редактора. Има хора, които не се замислят къде и с кого да отидат на път, те просто живеят в собствен свят. Моите лентяи обаче са загрижени за онази многолюдна тълпа, която бърза към работа денем и нощем...

Точно така! Обикновеният човек е като вените на държавата - работи с ръце и крака, докато умът му мързелува или мечтае.

Той е буден, нали? Глупостта на държавните мързели не му дава покой. Умът му непрестанно скита. И макар че има легло, сънят го избягва... Разбира се, той протестира вътрешно. Да! Работи с по-висшите функции вместо със крайниците си. Не-не, не фантазира; тоест не изразходва своето въображение безцелно и не превръща мечтите си в цели – а просто живее с тях. Както героите на Дюма стоят денонощно готови да защитават краля (а най-вече себе си), така моят герой стои над празния лист хартия...

Разбира се! „Крушата не пада по-далеч“ – това ще внушава и на децата си... Нито два живота няма да му стигнат да оправдае безсънието си пред тези след него, които ще идват с отворени очи за разберат как той повече е работил… Единственото което този лентяй и разказвач ще вземе със себе си в черната земя ще бъде онова неизказано върху белия лист послание до бъдещите поколения…

Авторът