Катара

Катара… такава черна прокоба никога не се отменя; тя трябва да бъде изживяна, а дълговете ѝ да бъдат изплатени през вековете.

И след това има и други съдби, на които любовта ги разпознава още от детството, но после ги пренася тук и там, докато не им отнеме всичко – всяка сила – и не остави без въздух. Въпреки това тези хора напускат света си без страдания, за разлика от другите, които си тръгват с горчивина.

Тук е вечната дилема между правилното и неправилното, доброто или злото; обаче не по нашия критерий, а според обществото, което взима решения вместо нас. Историите на каракачаните в седемте разказа са свързани чрез древно проклятие наречено „Катара“. То преминава през векове и променя съдбите на хората, но не може да спре цикъла на живота. Не може да затвори любовта – онази която е независима от времето, пространството или различията между народите и религиите.

Кой определя коя истина е действителност? Само сърцето може да усети вибрацията на нереалността; то единствено има силата да приеме нереалното като реално и да живее с него завинаги.