Зигмунд Фройд: сценично и преживелищно

Д-р Иерохам в предговора на своята книга ни задава въпроса защо да се запознаем с произведенията на Фройд, които обхващат повече от 15 години писане и дългогодишна работа. Ако смятаме, че е важно да го четем, как всъщност трябва да подходим към това? Четенето представлява „встъпване във връзка“ и предполага стремеж за среща. Нека разгледаме взаимодействието с Фройд като опит за среща с един „герой“, който можем да наречем наш герой; нека сравним този процес със сценичната драма – което по същество наподобява терапевтичния подход при психични проблеми, предлага авторът. Според него можем да определим този драматургичен процес още като „сценичен и преживелищен“.

Но заслужава ли си почитането на Фройд? Когато искрено уважаваме някого, ние всъщност „отиваме на среща“ с него. Д-р Иерохам акцентира върху важността на понятието "среща". За такава среща да бъде истинска и жива, е нужно да провокираме човека отсреща – необходимо е той да излезе от статуса си на авторитет и ние сами също трябва да раздвижим собственото си въображение.

Книгата има за цел да осъществи тази среща чрез легендарните текстове на Фройд, предоставяйки ключове за тяхното разбиране: класическите пет случая (Дора, Човекът плъх, Малкият Ханс, Председателят Шребер и Човекът Вълк), както и случая известен в българската издателска традиция като “Случай 0” – Анна О.; Тотем и табу; Петте лекции по психоанализа; текстовете му относно културата най-вече – Неудовлетвореността в културата; основополагающите му трудове посветени на траура , меланхолията , отказването , задържането , симптомите , страха и преходността; техническите творби на Фройд. Докато анализира тези материали, книгата взема предвид историческия контекст в който живее и работи Фройд . По увлекателен начин тя осветлява условията близки до художествения разказ , които резонират със собствените ни психологически сцени - подобно на психоаналитичното лечение .

Авторът д-р Давид Иерохам е един от водещите български психотерапевти с внушителна практика значима роля в интеграцията на психоанализата в българските културни среди.

Тази книга ще бъде полезна както за “напреднали”, така и за “начинаещи” специалисти в различни хуманитарни области или социални теории. Всички онези ентусиасти които се борят за премахването границите между дисциплинарните сфери ще открият вдъхновение благодарение тази монография.