Проектът

Първият ми контакт с Мерик Крофърд се състоя в интервю за работа.

Всъщност, технически погледнато, го срещнах двадесет минути по-рано в една пробна… Аз изкрещях. Той също изригна. След кратък конфликт, докато бях облечена само в бельото си, успях да затворя врата директно пред лицето му.

Можете да предположите колко шокирана бях, когато разбрах, че той е моят бъдещ работодател. Интервюто завърши доста зле и затова останах учудена от получената втора покана. Истинската изненада дойде при разкритията – Мерик ме е избрал именно защото смяташе, че съм най-малко квалифицираният кандидат. Изглежда бордът на директорите го е заставил да назначи човек за тази ненужна позиция според него.

Не бих искала да работя под ръководството на някого, който очаква провал от мен. Но ще бъде много интересно да опровергая тези очаквания. Това ще стане мой личен проект!

Това, което не очаквах обаче са чувствата, които Мерик Крофърд буди у мен.

Да започнеш връзка с шефа си не изглежда като най-разумното решение. Но както казват – по-добре да направиш нещо и после да съжаляваш отколкото просто да живееш със съжалението за пропусната възможност...