Деспот Алексий Слав - владетелят на Родопите и Мелник

През 1208 година един български благородник, досега неизвестен, привлича вниманието на императора на Латинската империя. Императорът решава, че той е идеалният партньор за съюз и дори роднинска връзка. Времето е бурно и изпълнено с изненадващи обрати; България току-що е възстановила своята независимост след разрушаването на Византийската империя от кръстоносците. Този благородник се казва Алексий Слав – деспот и самостоятелен владетел, когото всички уважават. Историята му е разказана с голямо желание и вдъхновение от реалните събития в живота му. Книгата разглежда развитието през първата половина на XIII век и основава анализа си върху недостатъчно проучените ранни десетилетия на Второто българско царство, като акцентира на ролята на първото и второто поколение от династията Асеневци, към които принадлежи Алексий Слав.

„Този Слав управляваше мощната крепост Мелник със самостоятелна власт и не признаваше нито един от околните феодали. Понякога той ставаше съюзник на латинците поради роднинските си връзки с тях, а друг път подкрепяше българите (от Търновското царство) заради осъзнаването си за племенната принадлежност или пък бе в алианс с Теодор Комнин – деспота от Епир. Никога обаче не подчиняваше волята си на никого и не позволяваше да се разчита na неговата лоялност или сплотеност." - Георги Акрополит