Управление на сткреса в организацията. Психологически и управленски дискурси

Монографията представлява естествено продължение и заключение на поредица от моите изследвания и публикации, свързани с проблемите на психичния стрес. Първоначалните емпирични проучвания проведох преди повече от две десетилетия. Най-осезаемото впечатление тогава беше статичността на моделите, използвани за изследване на психичния стрес в организационен контекст, както и отсъствието на човешкия елемент – индивидът, който изпитва стреса. Изследванията бяха основно насочени към идентифицирането на т.нар. стресори – факторите, които причиняват стрес, а също така и последиците от него.

Индивидуално-демографските характеристики на служителите се разглеждаха или като модератори във връзката между стресорите и последствията от стреса, или по-рядко като медиатори. По-дълбокото ми проучване по темата постепенно ме убеждаваше все повече в необходимостта човек да бъде „централна фигура” в процеса на преживяване на стреса; акцентът не трябва да пада върху т. нар. „обективни“ измерители на стрeсора, а върху личните усещания и опити на служителите в организацията. Това вдъхновение ми помогна да разработя модел, който обединява два основополагающи принципа: човекът трябва да стои в центъра на динамиката около стресовия процес вместо да остава извън него; необходимо е също така да се установят взаимовръзките между натрупаният стрес и стратегиите за справяне с него.

Системният авторски модел за анализиране на стреса в организационната среда предоставя възможност за формулиране na ясна концепция относно управлението му като част от стратегическото и оперативното управление вътре в организациите.