Без граници, маски и други затвори

Имаше време (и понякога все още го има) разбиране за поезията, което я характеризираше като тъжна и меланхолична, подобно на вдовица с посивели коси под черен шал. За щастие, този неясно появил се стил изглежда вече потъва в забвение - поезията остава връзка с вечното, но същевременно е светла, игрива и дори лудешка. Това не означава да бъде повърхностна; напротив - тази книга кани читателя да погледне живота през нова призма, а не само материалната. Тук лежи основата на поетичните вдъхновения на Ана-Мария Герасимова: тя със свеж и шеговит подход приканва връстниците си и всички останали да видят своето битие в неговата величавост и даровитост. И да му изразят благодарност, както сама обича да пише. Ще завърша мисълта си за нейното творчество с думите: "Благодаря ти, Ана-Мария, за тези ярки стихове - те напомнят за тъмнината, но никога не позволяват тя да надделее."

Митко Новков

Поезията на Ана-Мария представлява фонтан от любов и надежда; това е процес на търсене и откриване чрез разместване към ново ниво на душата. И така до момента, когато пъзелът се нареди. Нейните редове ухаят на жасмин - усмихват се или плачат; вярват в добротата ни остават винаги незавършени някои фрази. Стилът й е бързосменящ се ,модерен ,неконвенционален ,но носещ мелодичност . Потапянето в нейния свят е като познатото усещане от всичко известно досега и същевременно възможността да открият още нещо за себе си . Да бъдем вечни млади души ,танцуващи без граници или ограничения .

Йоана Мирчева