Козидор

Представям ви думите на корицата за „Козидор“ от Емо Чолаков, синоптик и телевизионен водещ:

И ето, че аз получих честта да ви представя Ники Русев (как ли заслужих това?). Скъпи читатели, Ники е човек, който ще завладее сърцето ви още с първото си появяване. Точно както стана и при мен.

В днешно време е трудно да се изразяват суперлативи относно каквото и да било българско, камо ли пък за новопоявил се писател… НО… имайте ми доверие!!! Ники Русев притежава таланта на роден разказвач… един от най-добрите!

Чувството в първите мигове прекарани с него беше... хм... усещане за жива среща с Чудомир, Илф и Петров и Дъглас Адамс – всичките наведнъж. Прекалявам? Може би. Прочетете книгата и ще обсъдим пак.

Не е сложно да пресметнем кога точно Козидор е роден; знаейки, че през 2004 година той навърши 94 години. Вярно е, че нямаше тържества по случай рождения му ден, защото собственикът на едноименния хотел отново бе в болница.

Неговите наследници затаили дъх се надяваха този път старецът окончателно да напусне този свят и всеки от тях да получи желания дял от неговата голяма империя. За максимално щастие всички молеха небето да спре дъжда – никой не желаеше мизерната перспектива да върви зад катафалката под такова време.

Дъждът продължаваше безспирно, но Козидор явно не беше готов скоро да умре. Скоро след стандартна процедура по смяна на батерията той беше изписан и наблюдаваше мокрите минувачи през прозореца на своята лимузина.

Разбира се, ние не знаем откъде идва тази батерия или как може да бъде сменена; това знание принадлежи само на много заможни хора и малък кръг специалисти.

Когато лимузината достигна главния вход и портиерът отвори задната врата, наследниците извадиха чадърите си един по един и напуснаха мястото в лошо настроение. Старецът отказваше всяка помощ и с движение на бастуна разпръсна около себе си прислужниците. Оставен самостоятелно, колебливо пристъпвайки със ситни крачки, той нахлу във фоайето на любимия си хотел.

Имаше две основни причини за периодичното постъпване на Козидор в болница. Ако някой не проявява интерес към тях обаче може спокойно да пропусне тази част.