Този мой живот си беше хубав

В „Този мой живот си беше хубав“ Жан д’Ормесон играе двойна роля – той е и обвиняем, и прокурор в собствения си съдебен процес. В този кратък, ексцентричен и завладяващ диалог авторът разглежда значимите моменти от своя живот, който започва между края на Първата световна война и Голямата депресия. Под натиска на строгия и милосърден, понякога безпощадно саркастичен свръх-аз в ролята на прокурор, Д’Ормесон се връща назад във времето и чрез спомени и размишления създава удивителна, разнообразна картина на своето съществуване. Сред шеметния поток от събития и образи се появяват фигури като Колбер, Фуке, Босюе, Расин, Франсоа Митеран, Реймон Арон, Пол Моранд и Луи Арагон; последният е избран за заглавие на финалната творба на автора.

С остроумие и игривост Д’Ормесон открива себе си пред читателя с искреното си описание на живота. Това е равносметка за спомените му, разкаянието му и мечтите му – все неосъществени амбиции от великия писател – представени без носталгия или патетизъм. Те оформят един многопластов портрет както на цял един век , така и на френския народ.

„Този мой живот си беше хубав“ не представлява просто поредния мемоар; това е проекция на вътрешните размисли на автора със собственото му свръх-аз. Стилът му остава верен типичното за творчеството му – с лека тъга και меланхолия но изразена с непоклатима надежда към човешката добродетелност.