Вторият пол

„Вторият пол“ представлява изключително дълбочинно и детайлно проучване на положението на жената от древността до съвременната ера. Това есе, философски труд и историческо произведение анализира съдбата на жените през призмата на биологията, психоанализата, историческия материализъм и екзистенциализма. Книгата разглежда историята и митовете около „женския въпрос“, включвайки възгледите на автори като Лорънс, Брьотон и Стендал, преди да се фокусира върху изграждането на женската идентичност. Известната максима „Човек не се ражда жена, а става такава“ служи за основа в джендър изследванията в социалните науки; тя е блестящо подкрепена чрез анализ на жизнените условия на жените от детството им до старостта - подход, който доказва че тяхната природа е по-скоро социална конструкция отколкото само резултат от биологични фактори. След публикуването си през 1949 г., книгата провокира значителни противоречия: критикувана е от десницата за оспорване на традиционните роли за жени и от левицата за поддръжка на контрола над раждаемостта и правото на аборт. Симон дьо Бовоар става обект не само на критики, но и на груби нападки. Преминават години преди „Вторият пол“ да бъде признат като основополагаещ текст във феминистката философия и той продължава да бъде актуален до наши дни.