Софийски разкази

Иван Вазов (1850–1921) се премества в София през пролетта на 1889 година. В столицата той започва активно да участва в обществения и литературния живот; само след шест години е официално признат за Народен поет. От 1890 до 1905 г. Вазов усърдно създава разкази, които са публикувани в пет последователни сборника: „Драски и шарки“ (в два тома), „Видено и чуто“, „Пъстър свят“ и „Утро в Банки“. Макар че не е обозначена отделна група, наречена от автора "софийски разкази", значителен брой произведения имат софийска тематика. Те отразяват личните впечатления на Вазов, който обичал да се разхожда из улиците и околностите на града с намерението да наблюдава поведението и нравите на новото поколение столичани.

Сборникът включва тридесет разказа на Вазов, вдъхновени от живота в София. Подредени хронологично, те формират автентична хроника на събитията в българската столица от края на XIX до началото на XX век. Белетристичният стил на писателя се отличава с жива наблюдателност, внимание към характерни детайли, дълбочина при психологическите портрети и стремеж към представяне образи-типове от тогавашната реалност.