Оценка на доказателствата и на доказателствените средства в наказателния процес

Монографията представлява дълбочинно изследване на разглежданата тема и предлага обосновани предложения за бъдещи правни изменения. Тя е разработена като дисертация по време на обучението на автора в качеството му на задочен докторант в Института за държавата и правото при БАН, под ръководството на доц. д-р Екатерина Салкова, а защитата ѝ се състояла публично на 16 декември 2019 г. Авторът притежава почти две десетилетия опит в областта на наказателното право.

В теорията се аргументира остра необходимост от детайлна правна регулация относно дейността по прилагане на закона от страна на съда, свързана с анализа и оценката на доказателствата. Процесът на разсъждение не трябва да бъде произволен; той следва строго да се основава върху процесуалните норми и да спазва логическите закони, както и научните заключения от теориите за доказателства. В момента законовите уредби относно ключовите аспекти на съдебния процес практически липсват. Правоприлагащият орган трябва ясно да разбира какво точно се очаква от него, но също така как правилно да постигне желаните резултати - затова е наложителна законова уредба относно самия процес по оценка на доказателствата.

Разликите в тълкуването понятието „доказателства“ според Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), сравнявано с аналогични понятия в други национални системи, водят до невъзможност за буквалното интегриране във българското законодателство съдържанието касаещо оценяването им от чужди процессуални закони. Поради това вероятността за юридическо приемане сред предложеното в нашата теория виждане е трудна - то гласи че "правилното разрешаване въпросите около относимостта, допустимостта, достоверността и достатъчността наред с средствата за доказване са основополагающи условия за установяване истинската действителност и адекватното решаване делото - което би довело до постановяване справедлива присъда".

Авторът