Бележки за забравяне

Клоуните притежават тъжен характер по своята същност, а Иван Кулеков е най-добрият пример за това. Той наблюдава света и хората с мъка, но не ги осъжда, защото ги разбира. Възприема реалността такава, каквато е – болезнена му е, но не изпитва носталгия или утопични мечти. Не строи планове за бъдещето; вместо това страда за другите. Именно от тази болка произлизат неговата „смешна“ страна и парадоксалните му размисли. Спомня си как в детската градина играели на война и се връща у дома ранен и изтощен след игрите си. Всеки ден той влиза в същата битка; изглежда невъзможно да напусне този свят преди да порасне. Избира смъртта пред отказа от живота си. Той проявява обективност, естественост и извънредна доброта, което го прави разпознаваем като абсурдист. При трезв поглед става ясно: той просто не принадлежи на този свят.

Георги Каприев