Епикур

Епикур (341-270 г. пр. Хр.) е създал над триста философски творби, от които до нас са стигнали само откъси, цитирани от по-късни последователи. Първоначално той се присъединява към платоническата школа и следва основните идеи на Демокрит. С течение на времето обаче Епикур отхвърля метафизичните концепции на своите предшественици и разработва своя собствена обективна етика, както и егоцентрична морална философия, в която акцентът пада върху индивида като централно място за моралната дейност. Основен принцип в неговата система е идеята за единството между природата и човека, които функционират като едно цяло подчинявайки се на общи закони.

Философската школа на Епикур се намира в широк парк, известен като Градината на Епикур, организирана според напълно демократични принципи. На входа й имало надпис: „Страннико, тук е най-висшето благо – удоволствието“. Именно тук възниква представата за удоволствието като добродетел, което става ключов аспект на учението му. Идеите на Епикур оказват дълбоко влияние върху културната история и определят развитието им в цялостен модел за живот и поведение.