Огледални вселени

Василка Петрова - Хаджипапа е родена в София и по образование е филолог, с дипломи по немска и английска филология от СУ. От няколко десетилетия живее в Никозия заедно със съпруга си Христос Хаджипапас, който е известен писател от Кипър. Тя се посвещава на преводаческа работа, използвайки активно български, гръцки, немски, английски и руски език; освен това се занимава с литературна и театрална критика.

Съпругът ѝ Христос Хаджипапас участва в превеждането и публикуването на българска поезия и проза в Кипър и Гърция. По техни преводи са поставени пиесите "Опит за летене" на Йордан Радичков (с режисьор Юлия Огнянова) и "Последната нощ на Сократ" на Стойчо Цанев. Те изготвят малка антология на българската поезия, която е публикувана в кипърското литературно списание "Неа Епохи". Василка е превела много съвременни български автори на гръцки език, които са били публикувани в различни литературни списания. Членува в Съюза на българските писатели, Съюза на кипърските писатели, Кипърския ПЕН клуб и Международния институт за театър.

Нейната първа стихосбирка "Глътка въздух" излиза през 1983 г. в Кипър на гръцки език; значителна част от стихотворенията обаче са написани още докато тя живеела в България. През 2003 година издателство "Балкани" пуска книгата ѝ "Отложен живот", която съдържа нестандартни екзистенциални размисли върху живота като “емигранти”. След това следва сборникът “Орехови думи”, издаден през 2009 година; същата година тя публикува стихозбирката "Единствената дума" в Кипър. Нейните произведения са превеждани не само на английски и италиански, но също така френски, албански и турски език; присъства във множество антологии както кипърско-булгарско-гръцки контекстове така й международно.