Кафява захар

Михаил Михайлов е роден на 15 юли 1955 г. в столицата София. Завършва архитектура през 1982 г., а от 1985 г. пребивава в Африка, където заема поста декан в Колежа по изкуствата на Намибия и служи като почетен консул на Република България там. Той е член на Съюза на българските писатели.

Дебютният му роман „Анича“ представлява социална фантастика, която разглежда възникването и потенциалното изчезване на парите като основна причина за моралния упадък в обществото. Вдъхновението за този труд авторът черпи от древната цивилизация, съществувала преди седем хиляди години около Варненския черноморски залив.

Михаил Михайлов има страст към лова, което намира отражение в част от неговото творчество, посветено именно на тази тема и животните. Разказите му „Африкански пусии“ и „Лов и Любов“ са ода към природата и нейната хармония, както и критика срещу нарушаването й единствено от човешките действия.

Новелата му „Бушменска прокоба“ представя с впечатляваща детайлност жестоката съдба на умиращите бушмени. Поради своята образност и дълбочина литературните критици я сравняват със знаменитото произведение „Старецът и морето“ от Хемингуей. Тази творба получава признание като "Книга на годината" за 2010 г. в Намибия, а нейното официално представяне се осъществява от министър-председателя Нахас Ангула. За заслугите си той е удостоен със званието "Писател на Африка" както и с наградата "Дивото", присъждана от БЛРС във памет на Дончо Цончев; книгата вече е преведена и разпространявана в Германия.

Историческият роман „Богосъздателят“ обхваща времевия период между пристигането до напускането на семитите Египет, проследявайки връзката между монотеизма при фараон Ехнатон и произхода на евреистката религия. От своя страна “Историята на истината” предлага съвременно философско резюме относно диалектическия материализъм.

Романът “Кафява захар” проучва контрастите между главните герои, които се опитват да овладеят тъмната страна у себе си докато стремящи се да проявяват божествена емпатия към другите хора.