Забравената книга

Имало е съветски писател на име Леонид Добичин. През 1936 година, по време на едно от събранията, където "формалистите" били подложени на остри критики и той самият получил неодобрение ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му предоставили възможност да говори (той излязъл напред, погледнал присъстващите и заявил: "За съжаление, не мога да приема казаното тук"), напуснал залата и завинаги се изгубил...

Дмитрий Воденников

Той бил уникален. Нямал аналог сред другите. Съществувал в литературната сфера - а не само там - без желание за признание или очакване за успех, без да оглежда околните и без страх от евентуални грешки.

Вениамин Каверин

Добичин не описва нищо подробно или обяснително; вместо това той демонстрира с малки детайли – както сюжетни, така и словесни – които дават цялостна и дори прекомерна представа за живота на своите герои; животът около тях ги е обезличил. Чрез вниманието си към дребните подробности Добичин разкрива много повече отколкото може да види човек през мощен телескоп – в техния свят таванът е нисък и лишен от звезди. Но Добичин имал свое собствено небесно пространство.

Борис Парамонов