Сепсис

Книгата предоставя задълбочени и актуални данни относно патогенезата, диагностиката и новите терапевтични методи при сепсис. Тя обогатява нашето разбиране за това заболяване и ще спомогне за по-ефективното му лечение. Изданието е полезен ресурс не само за клиницисти от различни медицински специалности, но също така и за имунолози, молекулярни биолози, фармаколози, както и студенти и специализанти в областта.

Професор Красимира Икономова

Сепсисът представлява една от основните причини за смърт сред пациентите с инфекциозни заболявания в критично състояние. Въпреки напредналото развитие на антибиотиците и терапевтичните стратегии в интензивната медицина, резултатността остава недостатъчна. Степента на проявление на сепсиса варира между отделните пациенти през времето на неговото развитие. Това състояние се описва чрез група свързани термини, чиито критерии постоянно се променят паралелно с разширяването на научните познания. Някои от термините включват синдром на системен възпалителен отговор (SIRS), сепсис, тежък сепсис, септичен шок и синдром на множествена органна дисфункция.

Лечението на сепсиса е финансово натоварващо; според статистически изследвания в САЩ между 1979 - 2000 година общите разходи са достигнали около 20 милиарда долара. В интензивните отделения сепсисът остава водещ фактор за висока смъртност сред пациентите с инфекциозни заболявания – около 41% в Европа, 28% в САЩ и 20% в Австралия и Нова Зеландия (Kaukonen, 2014).

На глобално ниво броят на пациентите със сепсис продължава да расте непрекъснато. Причините затова включват все по-достъпната болнична помощ с подобрена диагностика, увеличаващата се резистентност към антибиотици, остаряващото население , често приложение на имуносупресивна терапия както и достъпността до медицински технологии и интервенции. Годишният брой пациенти загиващи от сепсис значително се увеличава (Rudd et al., 2020). Оцелелите след развиване на сепсис често остават с дълготрайни увреждания вследствие функционални дефицити или намалено качество живот; рискът им от последвал смъртен случай също повишава (Rudd et al., 2020; Perl et al., 1995).