Сребърна любов. 125 нови стихотворения

Как успях да създам 125 стихотворения за една година…
Никога не съм си представял, че това ще ми се случи. Всъщност тези творби не са точно стихотворения, а по-скоро споделяния… Нещо като малки изповеди… Но не пред някакво висше същество… А пред моите познати и непознати читатели във Фейсбук, които усърдно очакваха всяка сутрин новите ми текстове. Писах всъщност за себе си… Нещо подобно на дневник… Само че в хаотичен стил, без структура – понякога измислени, а друг път безкомпромисно искрени. Когато стигнах до 67 текста, ги обединих в книжка и помислих, че това е краят. Зная, че може би е неморално, но самият аз не разбирам защо продължих нататък. 67 плюс 125 прави общо 192.
Очевидно все още страдам... Оставям настрана физическите си проблеми…
Все така боледувам от сребърна любов. Моля ви да я опазвате тази сребърна любов, ако сте засегнати от нея.
Тя представлява надежда... Тя е вярата... Тя е животът...