Български народни приказки от Македония

"Хей, тихо! Слушай внимателно какво имам да ти кажа. Тази книга е нещо специално! Разказва за една тайна кутийка, която малко хора знаят къде се намира, както и няколко древни същества, които помнят света от самото му начало. Кутийката е обикновена – без украса и цветове; изглежда като сглобка на непрофесионален дърводелец. И въпреки че е толкова малка, колкото напарстник, в нея се крие нещо изключително... Знаеш ли?

Знаеш ли, че в тази кутийка лежи парче от твоята душа? Дори ако забравиш за него, там ще остане болката... То представлява част от земята и мястото откъдето идва няма как да бъде вече здраво. Тази книга разказва именно за загубеното и взетото от теб.
Ако не погледнеш поне веднъж в тайната кутийка ще те боли завинаги. Можеш да полетиш над Прилеп с Щъркa Силян или да починеш с известния мързеливец Ръжде край руините на Дойран. Не далеч от Велес дяволът може да опита да те измами - недей му вярвай! В Струмица плачи за последната битка на Самуил и после извикай името на красавицата Тентелина в горите близо до Охрид. Бъди внимателен с бабиното петле около Охридското езеро – то може да те засмукне! Всичко това е свързано с македонската земя, дала живот на многобройни легенди.

Не позволявайте разделенията между нас да ни плашат. Наистина е жалко положение, но какво можем да направим – ние сме българи и всички страдаме от едно общо заболяване!

Гоце Делчев

Аз съм само инструмент в борбата за освобождението на Македония и единството на българския народ. Цял живот доказвах това чрез жертви освен живота си, който случайно оцеля.

Тодор Александров

В моите думи нарекох Македония Западна България (както ѝ подобава).

Константин Миладинов

Призовавам младите хора в Македония крепко да помнят: ние сме българи вече хиляда години.

Иван Михайлов

Създадохме два народа от един; преобразувахме единия език във два различни; защитаваме лъжи вместо истини; разбивахме старият ярем; ковахме нов хомот; деляхме небосвода без угризение по отношение към България… Хвърляхме позор върху майката с нейното материнско слово…

Венко Марковски"