Животът няма втора половина. Другият дневник

„Животът няма втора половина“ може да се разглежда като продължение на „Една и съща нощ“ („Дъбът на Пенчо”, носител на награда „Хеликон” и Националната литературна награда „Елиас Канети”). Този период обхваща годината след безследното изчезване на Гео Милев и смъртта на Георги Шейтанов, която настъпва между май 1925-та и май 1926-та.

Сюжетът, представен от Карастоянов, не разчита толкова много на задълбочени познания или изследвания, а по-скоро се основава на деликатното, но силно взаимодействие между документалните факти и фантасмагоричния елемент. След такова сплитане документалното и фантасмагоричното ще останат завинаги свързани в една единствена нощ, но вече никога няма да бъдат същите.

Борис Минков