История на българите и на другите южни славяни

Дакия, със столица Сердика (сега известна като София), и Прибрежна Дакия, чийто център е Рациариа (днешен Арчар), са били управлявани от езически управници до времето на Константин. Тези владетели се явявали жестоки противници на християнството и преследвали вярващите, което ги принуждавало да изграждат църкви под земята. Площадът в София, където през 1910 година е построена величествената църква „Александър Невски“, преди това бил зает именно от такива подземни храмове. След победата на християнството била издигната голямата църква „Света София“ на същото място - монументална сграда, която продължава да съществува дори днес, въпреки че модерните архитекти унищожили част от украсата й. На името на тази църква, която по време на османското управление станала джамия, Сердика получила новото име София.

Константин обогатил архитектурно Малка Скития и Долна Мизия с множество нови сгради. След споменатата победа над скитите той основал градовете Преслав, Плиска, Констанца и Силистра в тяхната територия. Аврелий Виктор възхвалява строителската дейност на Константин и записва: "При него бе построен мост над Дунава и много военноразположени лагери и крепости" (отнасящи се до посочените градове). По този начин той запазил своята памет сред местното население благодарение на значимостта си; всъщност Константин остава единственият император или цар у нас, който все още се помни чрез народни песни.