Не толкова кратка история на самолета

Разказите от "Кратка история на самолета", отличени с наградите „Хеликон“ и „Цветето на Хеликон“, се завръщат, след като са обиколили света, публикувани на множество езици и адаптирани за кино и театър. Ведно с тях идват и много нови текстове, както и неиздавани досега есета.

Спомням си как веднъж в малко площадче в един калифорнийски град видях бронзова статуя на Марк Твен в естествен ръст. Той беше седнал на пейка с кръстосани крака и държеше отворена книга. Интересното е, че не го виждаме като писател – без писалка или пишеща машина – а по-скоро като читател. Няма да пропусна да спомена още един любопитен детайл: вместо да бъде потопен в страниците на книгата, той изглежда разсеян, гледайки някъде странично и леко нагоре. Сякаш току-що е прочел нещо вдъхновяващо, което му напомня за собствен опит.

Бих искал моят текст понякога да провокира твоите собствени спомени, читателю. Те може би са забравени във времето или ежедневието ти; все пак те съществуват там – хербаризирани и уязвими между редовете на живота ти – готови да бъдат разгърнати отново.

Захари Карабашлиев