Смехотворецът в българската литература и култура Т.1

Разбираемо е, че авторът на произведение за българския шегаджия трябва да притежава добро чувство за хумор. Затова и реших да поставя своя портрет - шарж, направен от художничката Ваня Трифонова-Балтова, на корицата. Ако човек не може да се надсмее над себе си, тогава неговият хумор става обременителен за другите /Елин Пелин/.

Тази работа носи тежестта на научно изследване. Независимо от това, при създаването ѝ не можах да се откъсна от приказната концепция за нашия роден шегаджия. Приказките имат важно условие: ако разказът завършва щастливо, ти получаваш място на трапезата и предаваш формулата на живота през времето с думите: „и аз бях там, и аз ядох и пих”. Смехът представлява обратното броене в времето – ако понеделникът е бил приятен ден, кажи една шега и го прехвърли след сряда, така ще можеш да го преживееш наново. По този начин човек става съвременник на векове назад във времето; слънцето може би е залязло за тях, но остава в годишните цикли на световното дърво. Шегаджията върви по тези кръгове. За неговото удобство народът ни е измислил хорото и кърпичката – той лесно влиза в кръга, забавлява хората без агресия; просто навива кърпичката в ръката си и докосва ръката на момичето с розови бузи от смях по време на танца. Умственото благословение идва със жеста от ръка; така духовното остава свързано със сетивността. Смехът нежно гали душите ни и ни прави любимци на съдбата – едновременно сме амбициозни и осъществени.