Психология на майчинството в контекста на акушерските грижи

Причината за съставянето на тази книга произтича от моето лично убеждение, че раждането на дете ни свързва по най-дълбок начин с Бога. Създавайки наследник, който носи нашите черти и образ, родителите преминават през трансформацията на безусловната любов. Те стават творци, защитници и учители за своето дете. То идва в света с плач, обявявайки, че всичко ще се промени завинаги – неговото присъствие променя живота не само на родителите му, но и на семейството и приятелите около него; то влияе дори върху цялата Вселена. Носим отговорност за тези промени. Тази книга е моя скромен принос към осъзнаването на тази отговорност спрямо майките и техните новородени.

Отдавна е известно колко важен е начинът, по който навлизаме в този свят - той оказва влияние върху начина ни на живот. Поради това първата глава разглежда различни аспекти на майчинството с цел да проучи въпросите: Има ли универсален инстинкт у майките? Как концепцията за добрата майка се изменя през годините? Съвременната медицина изследва утробата и контролира раждаемостта, превръщайки раждането в клинично медицинско събитие. В момента всяка четвърта жена ражда чрез Цезарово сечение вместо естествено – но осъзнаваме ли последствията? Част от тях са обсъдени във втора глава вместе със становището, че раждането представлява значимо преживяване с големи емоционални последици както за детето така и за майката.

Теорията за привързаността е разгледана относно акушерските грижи като подчертаваме важността на първия час след раждане – времевия период когато започват основите на една уникална любов. Разширяването познанията относно емоционалните процеси при ранното детство може да подобри болничните практики а младите родители ще получат насоки как да бъдат ефективни в родителството си. Преходът обаче не винаги е лесен; само 10% от двойките изпитват повишение в удовлетворението си след появата на детето – което буди тревога! Не би трябвало ли именно появата му да бъде най-радостното събитие? Четвъртата глава разглежда трудностите при усвояване нови социални роли и адаптиране семейните отношения; разбирането им (познато като „криза“) би могло да помогне специалисти при подкрепа към младички семейства а родителският опит ще ги снабди с търпение.

Основавайки се личния ми опит като консултант по семейно планиране споделям виждания относно особеностите при консултации свързани със сексуално репродуктивното здраве в последната глава . В контекста където хомосексуалният модел на родителство вече реалност ,живот без брак стана норма , а терминът "джендър" все още търси място сред обществото вярвам информацията тук може да бъде полезна .

Доцента Диана Димитрова e варненка ,родена през 1959 година има докторска степен по психология магистратура управление над здравословни грижи бакалавар социални дейности акушерска диплома Медицински колеж Варна .През 1999 г., тя основава първо такова училище у нас “Училище За Родители”. Автор e книги “Акушерки На Практика”,“Немедикаментозни Методи За Обезболяване По Време На Раждане”,“Пренатална И Перинатална Психология Програми За Подготовка На Родители” както над 80 научни публикации.Тя бе включена Алманахa "Бележити Български Жени" през2009г благодарение заслугамy й към здравословното благополучие бременните жени страната .