Казусът "Врана" и "заслугите" на цар Борис III

Книгата „Казусът „Врана“ и „заслугите“ на цар Борис ІІІ“ предлага нестандартен, но верен поглед върху определени исторически събития, които обикновено се приемат за безспорни. Привличането на дворци, резиденции и горски територии от бившия премиер и наследник на последния български монарх предизвиква необходимостта от преосмисляне на приноса и действията на царската фамилия в критичните моменти за народа и държавата.

Професор Ангел Димов развенчава митовете относно заслугите на Борис ІІІ, опирайки се на автентични документи като дневника на тогавашния министър-председател Богдан Филов. В него ясно е посочено, че Хитлер никога не е искал участие на български войски по време на срещите си с монарха; той допуска само защитаване задната част на германските сили и изпълняване полицейски функции в България, Гърция и Сърбия. Провежданата от царя пронацистка политика винаги е имала за цел укрепването на династията Сакскобургготска. Записките в дневника показват намерението му да бъде коронясан след победа над Сталинградската битка. Книгата убедително опровергава твърдението за девиза "Винаги с Германия, никога против Русия", тъй като според Филов два пъти царят предлага скъсване с СССР.

Авторът внимателно анализира сложността в дипломацията около решаването въпроса с евреите. Царят категорично възнамерявал да спази указанията на Хитлер чрез въвеждане законодателство относно евреите от Беломорска Тракия и Македония. По негово нареждане трябва да бъдат депортирани евреи от градове без германско присъствие като Кюстендил и Пловдив. Той подкрепя спогодбата за изселване 20 хиляд души eвреи от новопридобити земи до момента, когато пораженията при Сталинград го принуждават да поиска оставянето им у нас.

Чрез документални доказателства авторът оспорва аргументите on "авторитетни" историци, оправдаващи депортацията под претекст германска юрисдикция над тези територии. Освен това той противостои популярното схващане, че царят бил жертва нa интригите средците завистливи врагове – всъщност умира естествено вследствие инфаркт покрай военните загуби.

Изследването представя интересна комбинация между реалності исторически фактиและ неправомерности свързани със собствеността към национални ресурси – действителният суверен остава българският народ след референдума през 1946 г., който лишава Симеон Сакскобургготски от всякакви лични права върху имущества включително двореца “Врана”.