Къщата на глухия

Ако се правиш, че не чуваш, можеш да загубиш слуха си...
Заглавието на семейната драма „Къщата на глухия“ произлиза от мястото, където Франсиско Гоя е създал известната си серия от тъмни картини. Алфонз Трновски, практикуващ лекар, през целия си живот се опитва да изглежда успешен и щастлив, но реалността е различна. Той игнорира вътрешния си глас докато около него бушуват събитията на 20-ти век. В контекста извън историческите събития разказът разглежда отношенията между баща и син, зависимостите от миналото и техните връзки с бъдещето, приятелството и темата за паметта versus забравата. А в тези отношения могат да излязат наяве значителни изненади...

Петер Крищуфек
Той е писател и режисьор. Създател е на три сборника с разкази: „Неточно място“ (2002 - спечелил наградата Иван Краско за дебют), „С просто око“ (2004) и „Извън времето“ (2009). Негова творба е новелата „Звезда от изрязана снимка“ (2005), а също така има сборник със сценарии – „Рота за бавно реагиране“, написан в колаборация с Дадо Наги, както и поетичната книга „75 W” (2011). Първият му роман – "Суфльорът" (2008), предложен от Словакия за литературната награда Европейска книга на годината; следват го романите "Близнаци" и "Антиподи" (2010) и "Къщата на глухия" (2012), които са номинирани за наградата Anasoft Litera за най-добра проза в страната. Освен това той е финалист три пъти в конкурса Разказ. Публикува кратки текстове и разкази в словашки и чешки списания както във водещи медии, така și в разнообразни сборници. Режисирал е над двайсет авторски телевизионни документални филма включително пълнометражния телевизионен филм “Дългата кратка нощ”, като много от тях получават отличия. През 2014 година публикува новелата си “Ема и Смъртоглав”, а две години по-късно излиза романът му “Тела”.