Конфуций и търсенето на пътя

Китайците уважават Конфуций, наричайки го „най-великия учител“ и почти го почитат като божество. Той самият не се е разглеждал като теоретик, а по-скоро като мъдрец с реалистични цели.

През дългия си живот от 551 до 478 г. пр.н.е., известен още под имената Кун Фудзъ, Кунг Фу Тсе или Кун ЦиУ, той постоянно е преподавал философията на знанието и стремежа към интелектуално развитие. Учението му било насочено да помогне на последователите му да намерят пътя към висшите ценности и идеали.

Конфуций обикновено формулирал своите уроци в кратки изрази, които позволявали различни тълкувания. Сред основните теми в неговото учение са важността на добродетелния начин на живот и синова преданост. Конфуцианството заедно с китайската философия акцентира върху практическите аспекти на морала и етиката: как човек трябва да живее, за да усъвършенства себе си и околната среда, както и как може да постигне морална хармония.

В книгата са включени 44 от най-забележителните притчи свързани с него, допълнени със съкровищницата от вечни истини представени чрез кратки сентенции подредени по азбучен ред.