Изчезването на снега

Почит към Мануел Ривас

Творбите му са толкова близки до ежедневието, но в същото време излъчват празничност. Осигуряват уют за ума и душата, без да изглеждат натрапчиво или затворено. Всеки миг носи усещане за вечност и разширение във времето. Налице е идеален баланс между вътрешния свят на човека и пътищата на реалността, между капризите и крехкостта.

Поетиката на Мануел Ривас притежава аристократична лекота, изпълнена с опиянение от борба. Личният му лирически глас трепери единствено пред красотата в нейната уязвимост и преклонението пред човешката същност, напълно интегрирана във вселенската структура – пред непоклатимата цивилизация.

Кой може да различи трагизъм от щастие в вдъхновението на поета? Цветове от ефир? Внимателният читател ще забележи под нежната повърхност на метафорите как се проявява тяхната сила. Ще усети свободата като част от могъществото и финеса в словесните избухвания на Ривас.

Прекрасно е, че той умее да бъде категоричен; още по-прекрасно е, че след почти всяко стихотворение оставаме с чувство за загадка относно посланието му – така установяваме все по-дълбока връзка със стиховете и ги обикваме повече. Новите смислови слоеве ни учат как да навигираме през тях.

„Идвам от земя на корабокрушения”, казва Ривас. Стих след стих той успява да ни откъсне от войната и отблъсква Апокалипсиса. Но ние чувстваме неговото собствено страдание - мрачността върху радостта - както надеждата му за взаимна свързаност чрез многобройни поетични посвещения.

И любовта му.

Марин Бодаков

------------

Мануел Ривас е познат сред читателската аудитория благодарение на три свои книги, преведени на български език: романите „Моливът на дърводелеца“, „В дива компания“ и сборника с разкази „Какво желаеш от мен, Любов?“. За първи път представяме неговото поезийско творчество, което обединява текстове от пет предишни стихосбирки плюс последната – „Изчезването на снега“. Стилът му остава магически завладяващ както при романите; той успешно коментира актуални теми дори когато говори за миналото. Неговият метафоричен изказ е наситен със сюрреализъм — границите между поезията му и романните произведения практически липсват; те плавно преминават едно в друго като свързани съдове. В своите стихозбирки използва неочаквани сравнения , които се натрупват една върху друга — черпи образци както от далечни источници така и непосредствени примери подобно бароковата архитектура или класическите мотиви в катедралата Сантяго де Компостела . Прозодията си оформя с ясен стил , изпълнен със смирение спрямо Бога ́изкуството.