Могат ли възрастните да станат хора? Кн. 5 (Скъпо тъпо дневниче)

С напредването на възрастта, хората изгубват чувството си за хумор, подобно на това как губят зъби, коса и усет към модата.

Възрастните са големи, винаги намръщени и ужасно окосмени. Те могат да прекарват часове в безсмислени занимания и никога не се усмихват. Джейми не разбира какво точно представляват възрастните или откъде идват. Но е категорична в едно: не желае да бъде като тях.

Единственото изключение от правилото е леля й Каръл. Тя е млада и привлекателна, приличаща вероятно на майката на Джейми преди тя да бъде "заразенa" с родителските задължения. За нейно съжаление обаче, леля Каръл започва работа в училищната канцелария. Оказва се, че притежава удивителна способност, която променя живота както на Джейми, така и на Изабела. И че понякога дори най-страшните възрастни могат отново да станат човечни - поне за малко...