Населена от думите. Поезия, проза, диалози

Преди повече от три десетилетия, по време на върха на „Златната епоха Чаушеску”, Ана Бландиана изрази своето нетърпение към насилието, унижението и лъжата. След това спряха да я публикуват, уволниха я и тя бе принудена да напусне както работното си място, така и дома си в Букурещ. Въпреки това, тя оставаше един от светилата в дългата и сякаш безкрайна нощ над страдалческата ни северна съседка. Според нея идва момент, когато трябва или да се откажеш от всичко, или да станеш защитник, прокурор или съдия; необходимо е да преминеш през тези трудни ситуации като през празно пространство и да намериш своя ъгъл – откъдето Истината, която си изрекъл с глас високо за себе си, получава най-силния и продължителен отражение.