До всички момчета, които съм обичала

Когато тайни любовни писма бъдат изпратени, бедствието е неизбежно!

Шестнайсетгодишната Лара Джийн съхранява своите любовни послания в кутия за шапки, подарена от майка й. Но тези писма не са получавани от нея; те са написани от самата нея. По едно за всяко момче, което някога е обичала – общо пет на брой. Когато ги пише, тя изразява всичките си чувства и мисли и споделя това, което никога не би могла да каже лично, защото тези писма са предназначени само за нейните уши. И така продължава до момента, когато по неизвестен начин тайните ѝ послания стигат до техните адресати. Внезапно любовният свят на Лара Джийн преминава от фантазия в абсолютна хаотичност…

Когато се захвана с писането на моето письмо, давам всичко от себе си. Пиша го така сякаш той никога няма да има достъп до него – а той действително няма да го прочете. Изливам всяка своя скрита идея и впечатление в текста му; след като приключа с написването му, запечатвам го и го поставям обратно в синьо-зелената кутия.

В действителност може да се каже, че тези произведения не са точно любовни писма. Аз ги съставям именно когато вече нямам желание да бъда във връзка. Те служат като мое сбогуване с чувството: след като напиша такова письмо, освобождавам себе си от обсебващата страст към него. Мога спокойно да хапвам закуска без тревоги дали той я харесва със банан или мога свободно да пея любими песни без те непременно да ми напомнят за него. Ако любовта представлява вид зависимост, то вероятно тези письма играят ролята на мой екзорсизъм – те ме освобождават или поне би трябвало!