Прабългарите през V - VII век

Настоящата книга представлява опит за изследване на историята и предимно археологията на прабългарите в периода до разпадането на Велика България, както и създаването на Дунавска и Волжско-Камска България. Използван е научният термин "прабългари" (от немски Urbulgaren), наред с традиционното "българи", срещано в историческите документи, тъй като той помага да се направи ясно разграничение между истинските българи - езичници и славяноезичните българи - християни след покръстването.

Историческите проблеми са били проучвани от дълго време и основно могат да бъдат считани за добре разбираеми благодарение на усилията на няколко поколения историци от страната и чужбина (прегледи при Бурмов 1968а; 19686б; Бешевлиев 1981а: 11-23; Божилов, Гюзелев 1999: 58-61). Историческият обзор тук е основан именно на тези изследвания. Все пак все още остават неясни или спорни въпроси, по които има различни мнения, всяко от които носи свои валидни основания. Докато не се появят нови писмени доказателства, тези различия запазват правото си да бъдат взети под внимание. За улеснение присъствието на прабългарите в разнообразните географски области в Европа е разгледано отделно със съответните археологически находки.

Ситуацията с изследването на паметниците от материалната култура обаче е по-различна. Всички опити за сигурна атрибуция към прабългарската култура са изпълнени с трудности и несигурност. Някои от тях остават предмет на спорове дори днес. Частично причините са обективни – докато определянето етническия произход на паметниците свързани с германските племена през периода на Великото преселение не поражда особени затруднения, то атрибуцията относно степните тюрко-ирано-угорски племена често остава несигурна с малки изключения. Това може да се обясни със сходния им номадски начин живот, който води до подобие в материалната култура, погребалните практики и религиозните вярвания. Тази близост е засилвана допълнително от общ произход или използването на единен език. Освен това друга причина за затрудненията е липсата на централизиране политически образувания със строго определени граници и постоянен политически център – условия необходими за развитието auf специфична материална култура.