Кучешко сърце

Сивите радиатори на отоплението излъчваха топлина. Завесите бяха затворили плътната нощ, в която блестеше само една самотна звезда. Висшият представител, важният благодетел от кучешкия свят, седеше удобно в креслото си, докато Буби лежеше на килима и се опираше на коженото канапе. Сутринта след мъгливия март Буби изпитваше главоболие, което го притесняваше около шевовете на черепа му. Но с настъпването на вечерта болките постепенно намаляваха. И сега той усещаше облекчение; мислите му ставаха сладки и приятни.

„Толкова много ми провървя - разсъждаваше той полузаспал - направо е невероятно колко съм щастлив. Укорених се в този апартамент завинаги. Сигурен съм, че нещо в моето наследство не е наред. Няма как да е минало без водолаз! Моята баба беше лека жена, да я прости бог. Вероятно по някакъв начин са ми повредили главата, но ще премине като при кучетата - нищо особено.“