Най-умната глупост

Когато беше на две години, той помоли майка си, която го обличаше: "Не буди ги дрехите... Те още спят..." Таткото се намеси, но синът му спря и него: "Тати, бъди тих - ще събудиш самолетите..."

От този момент решихме да записваме по-важните неща, които казваше. Това включваше всичко – от плача до смеха и речта му – което оформяше начина му на мислене и изразяване.

Сега, когато е на седем години, подредихме неговите думи в книга. Не с цел да го насърчим да пише или да търси прехраната си чрез словото, а за да му покажем, че ако някога попадне в затруднение в бъдеще, добре е да има Книгата като свое убежище.

Тази книга представлява най-ценния дар, който можем да му оставим – ние сме неговите най-добри приятели и той ни представя с гордост винаги като РОДИТЕЛИ.